Днес е първи юни! Преди малко се върнах от разходка с децата. Всички магазинчета, които продават детски стоки, книжки и всичко, което привлича малките палавници са претъпкани с клиенти. Нормално. Мама и тати се надпреварват да докажат колко обичат своето дете. Така или иначе не ни остава много време за тях, а и когато ни остане... пак си намираме нещо, с което да запълним свободното си време и да пренебрегнем детето. Както и да е. Все пак на този ден нямаме право да ги оставим отново недоволни, непрегърнати, нецелунати, неусмихнати... .
Докато си рових в нета попаднах на един коментар с препратка към един сайт. Този. Незнам защо реших да споделя това с вас. Може би е глупаво от моя страна. Но лично на мен ми стана доста тъжно... Нали се сещате, че за тях няма кой да се реди по опашките... .
Моите деца излезнаха с усмивка от кварталното магазинче "всичко за левче". За това пратих едно SMS - че с надежда да успея да почуствам още една детска усмивка. Не съм напълно сигурен, но ми се стори, че я усетих. Изпитах едно приятно, стоплящо сърцето усещане. Надявам се да е било усмивка.
И вие ли... усетихте същото?

става болно и тъжно.Току що,направих същото.И мога да ти кажа,че за миг почуствах нечий усмихнати детски очи.Нека,повече хора зарадват тези дечица и още други като тях.