Прзидент и парламент. Президентът назначава министрити и зам министри. Парламента се състои не от парламентарно представени политически партии, а от от групи с познания в различни сфери.

Президент  

Президента се избира пряко от избирателите. Ако на първия първия тур няма кандидат с повече от 51%от гласовете следва втори. Гласуват всички български граждани навършили 18 години.

Президентът  е и министър председател. Той назначава министрите и заместник министър председателите и ги уволнява. Министрите си назначват заместници. Посоката за развитието на секторите или министерстватаа е предварително зададена от президента, който я представя пред избирателите в неговата предизборна платформа.

Тук искам да поясня, че броя и компетентността на министерствата трябва да са зададени със закон, може би в конституцията, и да не се променят всеки мандат.

Преди всичко това трябва да се направи една широка дискусия , ако щете с мини референдуми за основните насоки за развитие на страната. В каква посока ще вървим. Примерно туризъм, земеделие , наука, изкуство и тн. Да се определят най-важните министерства и техните министри да са заместници на президента. Разбира се ще го заместват в ролята му на министър председател не на президент.  Примерно „Здравеопазване“, „Социална политика“ и „Образовани, култура и спорт“.

Президентът е издигнат от политическа партия със съответната платформа и визия и подробна програма за периода на управление,за който се кандидатира.

Народното събрание

Тук предлагам коренно различно народно събрание. В момента в народно събрание влизат народни представители издигнати от политически партии, които подкрепят определени политики. По този начин народните представители, които са в парламента влезли като кандидати от една партия почти винаги подкрепят партията "майка" , дори и да имат различно мнение. В този вариант можем спокойно да имаме само по един представител на партия в парламента и при гласуване просто да му се зачита не един глас, а толкова, колкото депутати е спечелила неговата партия.  До колкото съм запознат идеята на народния представител не е да подкрепя безусловно една партия, а да участва в създаването на законите със своите възгледи и в услуга на обществото. Всеки депутат би трябвало да има свое виждане и идеи които да се обсъдят и съчетят с идеите на останалите и да се получи най-добрия вариант. Мисля, че това е първоначалната идея за по-голям брой  депутати. Когато един кандидат е издигнат от партия личността остава на заден план. Това позволява да влизат в паламента личности, които не искаме, но които представляват партия, която искаме. Това обърква нещатат тотално. Влизат все по непознати или познати от престъпни сфери и олигархични кръговери личности под крилото на силните партии. На практика народните представители се превръщат в партийни представители и става неясно те с какво ще допринесат за развитието на държавата от парламента. Така кадърни хора, които имат добри идеи и са  издигнати от малки партии нямат шанс да влезнат в паламента. За сметка на това силни партии с влияние си вкарват техни хора във властта. Така системата се опорочава и губи смисъла си. Всъщност идеята е в народното събрание да влезнат подготвени и умни хора. Познати в областите, в които работят и творят. Хора, които се ползват с уважение от обществото, и които ще допринесат за развитието на страната. Как да стане това? Ето и моето предложение.

Ако приемем, че е заложено да има 12 министерства. Казахме, че министерствата ще са определени със закон и няма да се променят в следващ мандат. Президента назначава 12 министри, които нямат нищо общо с парламента. В същото време в парламента  да се създадът 12 групи, подобно на сегашните комисии. Всяка група да отговаря в областта на едно от 12-те министерства. Когато се създава един закон да се създава в групата, за която се отнася. Както сега се сформират комисии. Примерно ако закона касае екологията то той да се създава и гласува от членовете на групата за екология. Може в създаването да участват и други депутати и извънпарламентарни групи и хора, но ще се гласува само от членовете на тази група. Да приемем, че има 12 групи(колкото са министерствата) по 20 депутата общо 240. Това е само пример. Когато един закон е изготвен и приет от членовете на една група след товатой се гласува от шефовете на 12-те да ги наречем „експертни“ групи ако се приеме 50%+1 гласа закона е приет. Шефовете на експертните групи се избират от членовете на групата още в самото начало с 51%, ако се наложи в два тура. Също членовете могат да сменят шефа си с 51%. Закона отива при президента. В определен срок президента и министрите трябва да разгледат закона и да го обнародват в държавен вестник или да го върната със съответните мотиви. Самите взаимоотношения между парламента и президента и как ще се измисли начина да са самостоятелни и в същото време да се контролират ще се дообмисли.

Проектозакони и предложения за такива ще могат да се внасят от областните управители, от извънпарламентарните организации, от групи хора с помощта на кмета. Тези предложения ще отиват в съответната групата в парламента и ще бъдат разглеждани.

Областните управители се избират от парламента.

Президента и министрите също ще могат да внасят  проектозакони за разглеждане и обсъждане в съответната група в парламента.

Парламента се избира пряко от народа. Вместо да гласуваме за партии ще гласуваме за 12 експертни групи. Ще се гласува мажоритарно. Кандидатите ще се пренареждат в листите. За двама от кандидати в всяка една от 12те групи. За единия с един глас за другия с два гласа.   Или ще гласуваме общо за 24 души. За 12 с по 1 глас и за 12 с по 2 гласа. Всеки избирателен район ще издига по един кандидат за всяка една група. А всеки избирател ще има право да гласува за който си иска от издигнатите кандидати без значение от къде е издигнат.  В парламента влизат първите 20 с най-много гласове. Избирателните райони ще трябва да се направят с приблизително еднакво по брой население и да са поне 50 за да се получи реален избор. Всеки избирателен район ще трябва да проведе предварителни избори за своите 12 кандидати. Предложенията ще могат да издигат всякакви организации, университети, училища, както и самостоятелно, но ще трябва кандидатите да са експерти в областта, в която кандидатстват.Кандидатите ще трябва да отговарят и на други изисквания, които да ограничават възможността изобщо да се кандидатират хора с тъмно минало и с конфликт на интереси.  Да е невъзможно да се провежда избор ако няма поне трима кандидати за една позиция. Печели се с гласовете на мин 51% или втори тур.

Тук искам да подчертая, че за парламентарни избори ще имат право да гласуват само хора с най-малко средно образование навършили 18 години.

Струва ми се, че съставено по този начин народното събрание ще работи наистина по предназначение. В сегашния модел народните представители са кукли на конци.

Референдум

В момента референдумите са си направо илюзия и дори да се случат изхода от тях не се взима под внимание. Ще трябва референдума да стане много по достъпен и при определени условия решението на народа да се приема като закон. Примерно при върнат закон от президента два пъти да се инициира референдум, с който да се вземе решението. Референдума трябва да става по електронен път.

На определен период парламента да има право да поиска вот на недоверие на президента под формата на референдум. Да остане или не президента. Ако хората кажат не се насрочват нови избори.

Всеки депутат да може да се отзовава. Тук трябва да се помисли как. Примерно вот на доверие чрез електронно гласуване. Но да трябва да събере определен брой гласове в негона подкрепа за да остане. Примерно процент от гласовете, с които е избран.